Историците спорят за точната дата на основаването на Ханзата. Някои споменават

Историците спорят за точната дата на основаването на Ханзата. Някои загатват 1242 година, когато град Любек подписва съглашение с Хамбург, което дало на двата  града надзор върху забележителна част от търговията с осолена риба в Северна Европа. Други считат, че съюзът е учреден през 1299 година, когато пристанищните градове Рощок, Хамбург, Висмар, Люнебург и Щралзунд се договорили да не приемат кораби на непознати търговци. Но повечето историци са съгласни, че същинската дата на основаването на Ханзата е 1356 г. – тогава в Любек се състояла среща, на която формирали структурата на ръководство на Ханзейския съюз.

Самата дума „ ханза “ преди основаването на съюза обозначавала просто гилдията на търговците. Именно като обединяване на търговци бил учреден и Ханзейския съюз.

Някои градове в Германия до ден-днешен са запазили спомени за Ханзата в названията си. Например, Хамбург се назовава „ Свободният и ханзейски град Хамбург “, Рощок – „ Ханзейският град Рощок “. Съответно регистрационните табели на колите в тези градове стартират с допълнителната латинска писмен знак „ H “ – HB за Бремен, HL за Любек.

Обединяването на търговците в съюз е изцяло обяснимо – по този начин да се изпращат общи кервани е по-безопасно, да се поддържат лични странноприемници-кантори – по на ниска цена, а да се търсят привилегии – по-лесно.

На територията на средновековната Свещена Римска империя немските търговци се радвали на закрилата на императора, но по времето на битката за власт градовете сами трябвало да се грижат за безопасността на търговията. Тогава и стартират да се появяват първите районни съюзи. Важна тяхна цел била също да се защитят срещу конкурентите от Холандия и Южна Германия.

По време на съществуването на Ханзата тя включвала към 200 града, но само няколко от тях били в съюза повече или по-малко непрекъснато. Повечето били ситуирани на север, по бреговете на Балтийско и Северно море. За столица на Ханзата импровизирано се считал Любек. През 1227 година той получил статут на Имперски свободен град. Там се намирал и ханзейският апелационен съд за разрешаване на разногласията, които постоянно възниквали сред обединените търговци. Любек внасял забележителна част от парите, които отивали за поддръжка на флота, и решавал дипломатически въпроси. В цялата Ханза било публикувано Любекското градско право. Освен това, то работило освен в немските градове, само че и в Гданск, Рига, Дерпт, Велики Новгород.

Хамбург и Кьолн също се радвали на голямо въздействие на територията на Ханзата. Още през ХІІІ век тези два града, дружно с Любек, получили от Хенри III правото да търгуват в Англия, като основали авторитетна колония в Лондон. Хамбург и до през днешния ден към момента старателно поддържа имиджа си на ханзейски град. Но Кьолн, учреден от римляните, не си спомня толкова често за своето ханзейско минало.

Известно време Берлин също влизал в Ханзата, но той напуснал съюза през 1452 година под натиска на Бранденбургския маркграф. Франкфурт-на-Одер също напуснал по разпореждане на Щендалския маркграф.

Основаване на алианса сред Любек и Хамбург. Уикипедия

Но, въпреки всичко, по принцип немските феодали били положително настроени към влизането на градовете в Ханзата – сполучливата търговия носела положителни облаги. Освен това градовете трябвало да си плащат за статута на „ свободни “. Също по този начин, постоянно градовете действали като лихвари и давали заеми на феодалите. Веднъж търговци от Кьолн дали заем на самия крал на Англия, за което получили короната му като залог.

По едно време даже могъщият Тевтонски медал взел участие в Ханзата. Но постоянните военни спорове на ордена с руските княжества се отразявали отрицателно на търговията. През 1468 година адвокатската фирма в Новгород се преместила за известно време в Нарва.

Имало случаи, когато немски търговци били вземани за заложници. През 1472 г. София Палеолог, племенница на последния император на Византия и бъдеща брачна половинка на Великия княз Иван III, пристигнала в Москва по ханзейския път. Впоследствие, когато съветски търговци били убити в ханзата,  князът закрил ханзейската адвокатска фирма в Новгород, конфискувал стоките, а самите търговци хвърлил в тюрма.

Ханзата въртяла търговия от Италия до Русия и от Португалия до Скандинавия. Платове, сол, кожи, восък – всичко това се търсело по търговските пътища на Ханзата. От Кьолн по целия свят изнасяли вино, от Гданск – зърно, от Люнебург – сол. В Лондон немските търговци купували британска вълна, която по-късно продавали във Фландрия. От Новгород и Псков доставяли кожи и восък. Особено се ценели кожите от самур, които даже можели да служат като независима валута.

Към ХVІ век Ханзата към този момент последователно губела въздействие, но съюзът се борил до последно за търговските си привилегии. Европейските принцове и крале към този момент не се нуждаели от подкрепа и заеми от задгранични търговци. Германските князе не искали да търпят ханзейските привилегии и принудили доста градове да напуснат съюза. Важна роля за разпадането на Ханзата изиграл и фактът, че тя нямала лични лихварски къщи (банки) – християнската вяра не разрешава лихварството, надлежно, и банките. Освен това, съюзът упорствал да има монопол върху някои артикули – а това засилвало желанието на други земи и градове сами да развиват търговията и своите пристанища.

Всичко това довело до изчезването на Ханзата. Нейният финален конгрес се състоял през 1699 година

–